Съдът в Люксембург потвърди тезите на ЛАКОРДА

На 5 март 2009 г. Съдът в Люксембург излезе с решение по преюдициално запитване отправено от българския съд, за тълкуване на разпоредби на Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни.

По същество спора е иницииран пред българския съд от Апис-Христович, позовавайки се на неверни твърдения за извлечени бази данни с цел злепоставяне на ЛАКОРДА АД. Назначената от българския съд техническа експертиза категорично установява, че няма съответствие между базите данни на ищеца и ответника. ЛАКОРДА АД е самостоятелен производител на оригинални компютърни програми и бази данни.

В своето решение Съдът в Люксембург на практика потвърждава вече утвърдените си доктрини по дела, водени по същата  Директива 96/9/ЕО (като The British Horseracing Board и Directmedia Publishing). Напълно според очакванията Съдът в Люксембург запазва практиката си по отношение на вече тълкувани понятия.

Съдът в Люксембург изрично се съгласява със становището на ЛАКОРДА, че наличието на определени съвпадения в елементи от базите данни не е белег на извличане при използването на общи източници на информация.

В допълнение на това, европейските съдии са отчели позицията на ЛАКОРДА, че уникалните разлики между компютърните програми, обработващи двете бази данни биха могли да се окажат съотносими към спора в контекста на Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми.

По нататък в решението си Съдът приема становището на ЛАКОРДА, че дадени модули се предлагат на пазара като самостоятелни продукти по никакъв начин не ги прави самостоятелни бази данни, а само част от една обща съвкупност от данни, което в контекста на фактите по делото силно подкопава тезата на ищеца.

Важно е да споменем, че Апис показа неуважително отношение към съдебния процес декларирайки пред българския съд като „съществени  инвестиции” в създаването на базата данни с нормативни актове и съдебни решения около 100 000 лв. направени разходи за кафе, чай, вода и др.п.  

Във връзка със зачестилите спекулации на представляващият „фирмата столетница” се чувствам длъжен да изясня най-вече пред многобройните ни клиенти от всички браншове на българския бизнес, администрацията и професионалните общности каква е истината и причините, поради които взех решение за напускане на многобройните фирми Апис.

Да, напуснах Апис, защото като съдружник не бях съгласен с наложената посредственост, интригантство и спиране на развитието на бизнеса, с неясните управленски и финансови методи на известния като „съмнителен бизнесмен” Христович и непрекъснатата разправия между съдружници. Уместен е въпросът дали е законно пренасочването на стотици хиляди левове от свързани дружества, управлявани „на тъмно” при конфликт на интереси? Не бях съгласен и с тезата на управителя тогава Христович, която за мен звучи грозно – да оберем каквото има от пазара. При това положение за мен като човек, който генерира целия технологичен бизнес на Апис, беше абсолютно неприемливо да продължавам по този начин.

За мен правно информационният бизнес е сериозно начинание, предполагащо респект към клиента на такива системи.

Очевидно притеснени от гъвкавата ни конкуренция, огромното търсене на нашите продукти, изключително лесната и приятна комуникация с вас (нашите клиенти и партньори), вашето лично задоволство от сътрудничеството с нашата компания, бързината и качеството, което ви предоставяме при боравене с нашият информационен софтуер (с повече данни и възможности, уникални и напълно различни в сравнение с изоставащи продукти на пазара) и всичките ни останали превъзходства – някои „колеги”, припознали себе си като „столетниците” на пазара с информация, се нахвърлиха в последните дни да обясняват колко отдавна са те на пазара и колко отскоро сме ние. Както ви е известно столетниците трудно се реформират. Самият факт, че с вас се познаваме и работим с доверие, достатъчно красноречиво подсказва, че нито сме отскоро, нито сме вчерашни.

Всеизвестен факт е, че Апис е сърдита на всички, като съди и губи делата срещу всички наред  – конкуренти, българското правителство пред Европейската комисия, включително води дела срещу намалелите си като брой клиенти.

С Решение № 495 от 03.07.2007 г. по преписка вх. № КЗК-197/2007 г.  – по жалба на „Лакорда”  -  „Апис Христович" ЕООД беше глобено с 10 000 лева по чл. 31., ал.1 ЗЗК  за увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. Решението е потвърдено от Върховния административен съд. Апис бяха осъдени няколкократно с влезли в сила решения, но до ден днешен Апис не са заплатили на ЛАКОРДА присъденото от съда.

За нас най-важно е да сме отговорни пред клиента, да разбираме неговия бизнес и с какво бихме му били полезни и затова над 80% от банковите, застрахователните и другите финансови институции в България са наши клиенти и над 15 000 потребители в администрацията и дружества от корпоративния сектор – български и чуждестранни фирми, банките, застрахователните дружества, холдингови компании, съдилища, адвокатски кантори, държавни институции, консултантите и най-добрите правни, счетоводни, маркетинг, финансови и бизнес професионалисти избраха ЛАКОРДА и ежедневно ползват продуктите ни.

Мерител за нашето развитие са не фирмите, спрели развитието си в миналото хилядолетие, а световните изследователски и технологични центрове в Европа и САЩ.  

В заключение, екипът на ЛАКОРДА би искал да изрази своето удовлетворение от коректността и експедитивността на Четвърти състав (съдии г‑н K. Lenaerts (докладчик), председател на състав, г‑н T. von Danwitz, г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑н E. Juhász и г‑н J. Malenovský), което ще позволи по-бързото приключване на жалките опити за евтина антиконкурентна пропаганда чрез съдебни дела от страна на Апис-Христович.

P.S. Вярваме, че въпреки емоциите от Апис знаят интереса си и ще приемат колегиалната ни оферта за изкупуване на бизнеса.

Горан Горанов

изпълнителен директор

ЛАКОРДА АД